автор: plami_6

Пелтечи високо -
налудничав, странен език.
В гърдите дълбоко
застива злочестият вик.
Нозете му боси
отстъпват страхливо назад.
Трънливи въпроси
във джоба износен лежат.
В съдраните дрехи
трепери воняща снага.
Очите му меки
мъждукат - свенлива дъга.
Погледна ме пътем.
Завихри въртоп светлина.
Живот - непомътен
от тежка изконна вина.