автор: jantreya

„Няма сънища, сънувани заедно „
Станислав Лем

Сънувам своя сън безкрайно дълго
и малко ми остана за сънуване.
Дали е истина? Дали съм лъгала
когато в този сън съм те целувала?
Сънуваш своя сън и ти. Различен е
и само твой, за мен недосегаем.
Дали ме мразиш или ме обичаш
в съня си аз не зная, ти не знаеш.
Там, в сънищата, ние сме самотни,
макар край нас е пълно със миражи.
Там сме свободни, чужди, безимотни,
в различни небеса, на пусти плажове.
Живеем сред различни измерения
и след това отново се завръщаме.
Понякога сме гузни от видения,
населили на мислите ни къщите.
Понякога се губим сред илюзии
и точно там случайно се намираме,
но много рядко ставаме съпрузи,
и много рядко заедно умираме.
Излизам от съня си и съм чужда.
Ще трябва малко време да изплувам.
Ти също се безсловесно се събуждаш.
Дали по своя сън и ти тъгуваш?
Дали е дар, или е наказание
(едва ли този отговор е важен)?
Щом няма как в съня си да сме заедно,
ще се опитаме за да го разкажем.