автор: erka

Ти не бързай към мен...

И така ми харесва.

На ръба.

До последната дума.

Има нещо във нея,
без което не мога
по-намерена
на обратно да тръгна.
Има смисъл в това,
че нататък е пропаст
и не трябват криле,
за да литнеш.

Но не бързам към теб -
още спи този облак.

...щом ръбът го пореже,
ще ливне...