автор: jantreya

Изрязах с поглед кръгче светлина.
Повдигнах се на пръсти и го лепнах,
там горе, на небесната стена
и стана светло, и нощта зашепна,
на своя тъмен приказен език,
вълшебни думи. Сънно се усмихна
светът отдолу и сподавен вик
на птица нощна в храстите притихна.
Прозорците притвориха очи.
Градът замърка като спяща котка.
А аз перо направих от лъчи
и всичко си записах кротко, кротко…