...във сребърната гривна на реката
тъмнее камъкът на онова начало,
когато се протегнах към водата
за първи път - лицето си видяла...
...а отражението
от ръцете се изплъзна,
оставяйки във гънките им
само патина,
която неизбежно ще ме свързва
със времето изгубено в реката.
Но някой ден,
ако поискам да се видя
и просто
имам нужда от начало...
...по тъмното във пръстите си
ще се върна.
И кротко ще поседна
върху камъка...