автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от босненски)

Ако аз си тръгна от поезията
-дали поезията ще се откаже от мен?
Ако зрението ми замръзне в мен
-дали ще се замразя във зрението?

Ако пропастта във времето
няма дъно
-колко време ще продължи полета
през мъглата на копнеж?

Достатъчно голям
е достатъчно малък -
че структурата на молекулата
съживява света -
СТИХ
пламти
в бурята на вдъхновение,
на ръба на разгорещените светове,
в очакване
на герои и събития,
на парцел и писъци,
и комбинация от обстоятелствата
по делото,
носи крилата на гравитацията на поезията,
продължава полета
- където всяко име има своето значение,
защото думите са просто цепeници,
те ще получат размерите на смисъл,
пламтяща огън метафора –
която блести в ядрото на зрението,
сформирана от поетика.
-която тъче мрежа опъната:
между сън и реалност,
между живота и смъртта,
между апатия и песни,
между поражението и победата,
прави ясно разграничение
между лятото и есента
- крилата и бездната.

Завръщайки се в миналото,
пространство грее светлината на паметта,
цветове танц песен примамват,
привлечени от небесната власт,
от поетичната сила на гравитацията,
топене на границите между познатото и непознатото -
преодоляването на епохата,
мощната люлка на крилете на вдъхновението,
вземане на единството,
непримирими противоречия,
магнетизъм знания,
отварянето на нови вратички
по протежението на времето,
където извор на съкровища е чудесният свят
- това, което не се вижда,
добър диапазон от незаменими взаимодействия.

Грввитацията на поезията
регенерира зрението на човешкото творение,
магията на небесното раждане,
кипящото стих прозрение.