автор: wingstofly

Бяха ни казали
как са изглеждали залезите
преди деветдесет или преди деветстотин години
и как след първия изстрел
разкаянието е литвало като ято гълъби.

Бяха ни казали
за полюшващите се дълги коси, сплетени в плитки,
с малко черна пръст по тях, но все така прекрасни,
за прастарите, но някак елегантни вражди
които пулсирали като живи и за тяхната процъфтяваща безчовечност.
Бяха ни казали,
че смъртта е идвала преоблечена като туберкулоза или като трън от роза,
и че никой никога не е умирал от рак или от гадене.

Друг път, друг живот, друга смърт, друга земя,
където лошите герои винаги яздели коне
и не се прекланяли, никога, дори пред собствените си статуи.

Друго може би, друго никога, друго винаги, друг начин
да съблечеш артишока от дрехи от една жена.

Друг пожар, друг страх, друг роб на друг господар,
който е имал правото и склонността
да използва свещения си камшик.

А под всичко това е бил светът .
Под всичко това са били подтиснатите,
пияниците и гладните,
полуделите от мизерия,
заслепените от негодувание,
осакатените от страх.

И сега разбираш ли защо
подвижните мостове са били необходимост?

2

Не знам дали сега е правилното време
да говорим за всичко това,
в тази мъртва точка,
в тази година на бедствия.

Да го даваме за пример
на тези нежни души,
които не могат да се примирят със смъртта
и слепешката събират
охлювите на страха за собственото си възкресение.
А кой им даде гаранция за безсмъртие?

Да го даваме за пример
на безчувствените,
които веднъж се провикнаха силно,
а сега не могат да приемат
неочакваното обвинение на ехото.

Да го даваме за пример
на професионалните зрители,
които винаги сядат на първия ред
за да не пропуснат
и най-малкия гърч,
и единичния спазъм на тялото,
преди да се превърне в труп.

Или на онези, които се усмихват мрачно
заточени в действителността,
непреклонни, завинаги потънали
в кварцовата камбана
на посредствения си егоизъм.

Или на онези, без братя, без пулс,
със стоманен поглед на презрение
и с интелектуални устни, стиснати като остър нож.

В тази мъртва точка,
в тази година на бедствия
не съм сигурен, че е правилното време
да говорим за всичко това -
с подвижния мост, наполовина спуснат
или наполовина вдигнат,
което не е едно и също нещо.

3

Бих могъл да остана тук, в моята крепост,
в тази самота, наслаждавайки се
на последните гроздове мълчание.
Бих могъл да гледам мъглите
които реката поглъща
с далечната си зеленина.

Но аз знам, че моята съдба е
доброволно да се превърна
в очи и в устни и в длани
за други длани и очи и устни.

Свали моста и го дръж спуснат.

Нека любовта и омразата и убежденията на хората
крещят срещу сваления мост.

Пусни да мине тъгата с широко отворените й за прегръдка ръце.
Пусни да мине надеждата с новите й обувки.
Пусни новото начало
и благородния студ и изтерзаната топлина на лятото.
Пусни мъглата на негодуванието да нахлуе
и на сбогуване раздай хляб, омесен със сълзи.
И нека смъртта дойде
и нека тържествува над всичко живо
и над старият аромат на меланхолия.

Свали моста и го дръж спуснат.

Пусни да мине яростта, с тъмен замах,
пусни доброто и злото,
пусни всеки посредник между тях,
който казва, че истината е махало от край до край.
Пусни огъня - със или без дъжд,
пусни жените с минало или без минало.
Пусни усилието да тържествува над леността.
Пусни правото ни да мечтаем за дъги.

Свали моста и го дръж спуснат.

Пусни кучетата, синове на кучки,
пусни стариците и гробарите
и ангелите, ако съществуват,
а ако не - пусни луната и нейното ледено дете.

Свали моста и го дръж спуснат.

Пусни този, който знае това, което ние не знаем,
който меси хляб
и който вдига революции.
Пусни онзи, който не може да вдига революции
и онзи, който си затваря очите.

Накратко,
за да се избегне объркването -

пусни по моста да мине
моя приятел нетърпимостта,
толкова силен и крехък в същото време
необходим,
този, със сянка от съмнение и с лице от кръв.
И пусни живота, който си отива
и поздравява раждащият се живот.

Остави отвън само отговорника
по вдигане на моста.

И в този момент не би трябвало
да е тайна за никого,

че аз съм против подвижните мостове!

__________________________________
"Contra los puentes levadizos" - Mario Benedetti
*свободен превод от английски