автор: giro

Някъде... из края на морето,
на края даже на сезона,
когато тъмното поваля светлото
и вече е студено на балкона...,
попаднах в къщичка от злато.

Не вярвай, че е злато изкопано -
метафората може би е плоска!
Но в този дом морето посивяло
разпяваше се с ноемврийски ноти,
с които аз разсмяно си поплаках...

А златото, любовно-филигранно,
покрило беше всяко кътче
във този дом. И там кюмбето със жаравата
разказваше, че стигнеш ли безпътица
в средата или в края на морето
брегът не е пред тебе, а в сърцето,
защото Любовта е вечната ти спътница...

написано на прима виста с благодарност към Markoni55