aurora

Две думи исках аз да ти прошепна.
Само две, а струващи хиляда...
Но твоето сърце дори не трепна.
Преглъщах думите и тихо страдах.

И въпреки всичко аз ги шептях
безмълвно със устни и с поглед в очите,
в самотните нощи насън ги крещях...
До кръв бяха ноктите в дланите впити.

Две думички копнеех да ти кажа,
със мъка премълчани, те горяха...
Вълните бързо ги изтриваха от плажа,
а после бавно в мрака се топяха.

Две думи през годините висяха
във въздуха... ненужни рееха се напосоки.
Отхвърлени от теб, нечути те изтляха
и аз погребах ги в сърцето надълбоко

Сега стоиш смутено тих и ням,
Защо си вперил чакащ поглед в мен?
Две думи молиш да ти кажа само...
И аз ти казвам... "Добър ден"