автор: jantreya

Тихо е в къщи. Натрапчиво тихо е
Нашите думи подремват наблизо.
Аз ги превръщам понякога в стихове.
Ти спориш ядно, но с телевизора.
Другото вече го знаем без думи.
Даже не търсим и да се скараме.
Не си доказваме кой е по-умен
и си броим мълчаливо цигарите.
Малко остава до другата пенсия.
Няколко дни ще изглеждаме живи,
Ще се усмихнем, ще се харесваме,
дори ще приличаме на щастливи.
Ще дойде внучката, ще ни прегърне
и ще настъпи пак хаос в стаята.
Думите палаво ще се завърнат.
Ще проговорим. Дори ще мечтаем.
Ти ще и купиш бонбони и снаксове,
Аз ще направя за нея сладкиш,
После ще съм уморена, но ласкава.
Ти като къпано бебе ще спиш.
Тъй ще живеем. Върти кръговратът.
В края на пътя, не с поглед в небето,
а устремен с тих копнеж към вратата,
чакаме кротко да дойде детето.