автор: weliw

Хубава е тази жена...харесва ми...и е интересна. Опасно интересна. И сякаш ме харесва. Ала нямам смелост да сторя нещо,за да се убедя. Имаме общи познати и се събираме понякога заедно с компания...
...Егати к’ъф съм пич! Тя не само ме харесва,ами ме е заобичала дори! Ето на,полагах усилия да и се харесам и успях. Ле-ле-е! Ми сега!!! Голяма работа съм!...

...Тя е моя!...Уф! Мога да се отпусна. Уморих се да се правя на това,което не съм точно. Невероятно! Целта е постигната! Що да полагам повече усилия? Харесваше ми всичко в нея,но като че ли моите си ценности са по-ценни...

...Това,което аз смятам за ценно и стойностно не търпи корекция. Все пак тя е само жена! Тя си мисли,че е по-умна от мене. Като моя жена,тя трябва да живее с моите стремежи и интереси! Нали?... Дребнав съм бил. Ми нали това е животът!...Бил съм издигал в култ храненето и битовите удобства. Че то това е най-важното за едно семейство!...Телевизионните предавания не са ли културни интереси? Културни са и още как! Те били съвършените промивки на мозъка. К’во разбира тя!...Бил съм и изкривявал мирогледа. Хм!...Ще и се карам,я! Тя защо не ме слуша!...Бил съм я дърпал надолу,имало и друга гледна точка,друга житейска позиция. За какво и са?Нали ме хареса такъв, какъвто съм! Е,не точно такъв. Ама почти...това съм аз все пак...Изкуство,свободолюбие, хумор,извисеност...това и липсвало. Че тя не ги ли вижда?!?

...Обичаше да я целувам,сега не ще. Миришел съм на лошо. Вярно,преди се къпех по-често и се стараех за срещите си с нея. Ама тя трябва да ми свикне! Та цял живот ли да полагам старания! Жена е! Парите,които изкарвам и помагат да живее. Ще се наложи да търпи дребните неудобства,защото сама няма да може да се справи в този живот! Така че що да се напъвам? Зависима е от мене! Не искала да живее така,искала била да се разделим. Приказки. Къде ще иде? Не искала да живее в непрекъснати скандали. Че това скандали ли са?...

...Иска да се разделим. Много не ми се вярва,ама нещо не ми харесва. Сигурно има друг мъж. Защо иначе? Може би някой с по-голяма заплата!...Е! Не може да се разделим така изведнъж! Била ми го говорила от година. Ми че то си бяха дребни разправии...Ама тя май сериозно! Трябва да направя нещо. Аз много я обичам! Тя за мен е Жената. Как може така подло да постъпи с мен! Да ме зареже! Мене! Колко неща направих за нея! Ще говоря с родителите и,с приятелите и...

...Без ефект. Къде ли не я водих. Какво ли не и обещах. Не отиват на добре нещата. Как ще преживея раздяла с нея! Не! Не бива да става! Ако пък стане ще трябва да си плати всички разходи,които съм направил заради нея...

...Разделихме се. Изнесох си багажа,защото живеех у тях. Даже тя отиде някъде,докато се изнасях. Ама ще ме потърси тя! Като я зареже оня,другия...

...Нито ме търси,нито иска да се среща с мен. Прави се само!...Няма начин да не съжалява за мен!...

...Минаха години. Аз живея с друга жена. Имаме и дете,кръстено на мене. Но все още я харесвам. Сигурно и тя мен. Случихме се по едно и също време в една почивна станция на морето. Вижда ми се самотна,но бяга от моята компания. Има си неин живот и приятели,за които почти нищо не знам. Мъж до нея,сякаш няма,но не съм сигурен. Ходи нанякъде,връща се. Весели се с приятелите си. Понякога я виждам сама на брега,седи дълго там. Няколко пъти се опитвах да я доближа в такива моменти,но тя си тръгва. Може за мен да си мисли...но си тръгва като ме види...