автор: jantreya

Цветя не ухаят в стерилния свят
и хора живеят без тръпка.
Безстрастни, стерилни очи те следят,
отчитат те стъпка по стъпка.
Опипом се луташ, спотайваш тъга.
Уви не намираш опора.
Дали ти е нужно да стигнеш брега
(брега на стерилните хора)?
Стерилни усмивки. Блести чистота.
Докосват те пръсти-превръзки,
които стерилно лекуват света
от всякакви пориви дръзки.
Еднакво, полезно, разумно строен -
порядък без глад и без жажда –
това е стерилния свят. Съвършен,
но стихове никой не ражда.