автор: atom

Прозорци защо са ми?! Нека ветрецът пресича
свободно и нека си вземе каквото му трябва.
След него ще мине и нископрелитащо птиче,
разбрало че синята вис е далечна и хладна.

Вратата защо ми е?! Нека да влезе лисица,
разбрала че в горските пътища само започват
словата, които творецът с опашка е писал,
а ние след него с муцунка изчитаме точно.

Защо ми е покривът?! Нека да слезе луната,
да види отблизо дали е спокоен сънят и,
разбрала че нейният блясък е само остатък
от първоначалния лъч - отразен и размътен.

Стените защо са ми?! Нека е общо пространството
и нека по всички посоки се щура хлапашки.
Разбирам, че ако потърся и себе си - там съм,
където изписва ме някой с лисича опашка.