автор: Anthropologist

Към края на пътя е винаги тъжно, защото
животът ни все се оказва отчайващо кратък
и никога своята лепта, която дължиш на Доброто,
на броя на дните си земни не ще разделиш без остатък.

Каквото да сториш, все капка ще бъде в безкрая
от бедни и страдащи хора, от тъжни животни бездомни...
Не спрях да им правя добро, ала още не зная
дали е достатъчно някой за мене с добро да си спомни,

дали ще сколасам да сложа последната точка
след сетните думи на обич, с последния лист споделени.
Ако не успея - ще моля за малка отсрочка
Архангела, който за жалост тъй рано дошъл е за мене...