автор: divcviat

Не е ли късно
мое сърце
да връщаме
пролетта
и спомените?

Облаци тъжни
залязват
в пусто небе,

прецъфтяли
са
летните
гербери...

...ти
беше
пролет
момиче,

сега сме
две
възрастни деца
и пак
берем
букет
есенни
хризантеми

...прелитат
мисли
срещу
вятъра,

... той идва,
спира се
и напомня
за
великата
заблуда
на
онази тишина

затворена
в кутийка
любовна
романтика...

?