автор: Rodenavlotos

В един друг свят – съвсем различен,
на дъното на споделеното мълчание,
живеят двама. Те се хранят със обичане.
Като корали са преплели дланите

и като миди са затворили във себе си
огромна болка, чакайки я да порасне
и станат бисери, еднакво непотребните,
издраскали душите им зрънца от пясък.

Ще минат може би безброй години.
Водата с пръстите ще гали болката,
ще я превързва, за да се размине,
но трябва време. Ала кой да каже колко?

Как бавно вае Господ съвършенството.
Поспира, мисли, търси дълго формата.
Трудът на висшия творец не е блаженство.
И кой би дръзнал да го вкара в норми.

Но те ще чакат. Любовта не знае граници.
Пространствата за нея са в самите тях.
Наднича изпод ръбчето на раната
от дъното на онзи първороден грях

и чака своя час, както цветът на лотоса
в калта изчаква да избухне в бяла нежност -
за да разкаже приказката пред света за злото,
което в себе си палача си отглежда.