Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Пáзи се, бяга пред мене дъждовната влага - свеждам до пара самата идея за дъжд.
В низ отегчено пробитите облаци лягат,
след самолетите всеки метал им е чужд.
Кой го застреля, какво бе виновно небето?
Може би дебнеше нощем с присвити звезди?
Знам ли... Но топлите пáри ме бутат и ето,
черно посявам из сини и бели бразди.
Бързам напред, любопитен за нови пространства,
меко се люшкам, отвътре оловно съм твърд.
Редкият въздух ме пуска из него да странствам,
свикнал отдавна на всяка измислена смърт.
Стигнал до края, поглеждам отново надолу –
влажно горите растат в планини с езера.
Бави се тялото, седем небета проболо,
тръгвам обратно, какво съм дано разбера.
Ето земята! Дърветата, селските къщи,
кравите, меките патки, купите сено...
Как съм щастлив у дома, че отново се връщам!
Дупки с любов ще пробия по всичко! Дано
чакат ме вече, обичат ме, искат ме още!
Аз ще летя и през всеки ще мина с финес.
Звучно телата им денем ще милвам, а нощем
с бавни звезди ще играя над тъмния лес.
Искам да срещна града и през хората в него
път да намеря към всяка отделна душа.
Нося любов на света, той е мой, аз съм негов -
с дупчици тесни телесни окови руша.
Ето, завърта ме в танца си тази планета.
Дълго дълбах я. Наситен на земната твърд,
космосът вика ме с бели пространства, където
обич ще раждам през всяка измислена смърт.
Публикувано от hixxtam на 12.10.2014 @ 15:43:49
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Заблуден куршум" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Заблуден куршум от merild на 07.12.2014 @ 10:39:46 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления за това стихотворение! Допадна ми много ритъма,емоцията.. Сякаш в този необятен свят на търсене на предизвикателство ,, на нови пространства", единствено вярна ни остава надеждата за любов и топлина):)
,,Дупки с любов ще пробия по всичко! Дано
чакат ме вече, обичат ме, искат ме още".
Пожелавам Ви Вие да сте обичан и чакан:)) |
Re: Очакване. от regulus на 22.12.2014 @ 21:57:35 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, радвам се, че Ви е допаднало с нещо!..
Всеки е обичан и чакан, дори да не го съзнава или да го отрича. Може би една от задачите му в живота е да го разбере...
Дано и с нас е така! :)
|
]
Re: Заблуден куршум от divcviat (divcviat@abv.bg) на 12.10.2014 @ 16:35:14 (Профил | Изпрати бележка) | Прилича ми на душевна енигма.
Първото е собственото падение,а Второто собственото -непокорство!
Може и да греша в преценката!Приветсвам идеята!див цвят |
Re: Енигматично. от regulus на 13.10.2014 @ 23:19:37 (Профил | Изпрати бележка) | Нещо като непокорство към падението? :) Може би. Кой знае?.. Изстрелват ни, а после трябва някак да се оправяме. :)
Благодаря! Поздрави! |
]
Re: Заблуден куршум от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 13.10.2014 @ 01:54:45 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Неведоми са куршумените траектории...Логично е любов за се засажда като цвете- с дупка в пръстта, тялото, душата..Най- достоверните измислици сякаш винаги ще са обичта и смъртта.
Различни кълбета философски нишки са преплетени- приятно предизвикателство за всички любители и майстори на плетивата.:) |
Re: Плетка. от regulus на 13.10.2014 @ 23:46:52 (Профил | Изпрати бележка) | Де във всяка дупка да можеше да се посява по нещо, ехеее!.. Но пък сигурно щеше да е прекалено. :) А иначе може би една от основните ни задачи е да разплетем точно тези заплетени нишки. Или поне да ги разберем... Кой знае. |
]
Re: Заблуден куршум от mirei на 14.10.2014 @ 21:22:42 (Профил | Изпрати бележка) | това стихотворение си е голям кораб, аз лично мога само да си зяпам от моите си далечини и плитчини и да му се радвам, дано повече хора го видят
поздравления, регулус! и ритъмът е повече от красив, пленяващ е, като бавен бътерфлай, леко разлюлян и много гъвкав
ами заслужаваш си хвалбите ;) |
Re: Dionisos. от regulus на 14.10.2014 @ 23:31:18 (Профил | Изпрати бележка) | Хмм... Големите кораби лесно засядат. А пък от друга страна в плитчините животът е най-пъстър. :) И аз бих зяпал с удоволствие!..
Иначе, казват, самият Донис говорел само в дактил! Смятай... :) Дано ни е позволено и на нас, от време на време...
Всяко нещо си намира читателите и критиците - да не ги мислим и да не ги броим. :)
Поздрави! |
]
Re: Заблуден куршум от libra на 15.10.2014 @ 21:15:17 (Профил | Изпрати бележка) | докато чета все едно се люлея на люлка, която ме издига нагоре, после ме спуска надолу, и пак нагоре, надолу, нагоре, надолу..докато излетя от люлката и ме завърти в танца си тази планета:)
здравей, носещ любов на света, regulus :) |
Re: Люлка. от regulus на 19.10.2014 @ 19:15:36 (Профил | Изпрати бележка) | Така си е, често се люлеем по разни люлки или пък следваме различни махала (в добрия вариант създаваме свои) - предполагам, че космосът пак ще ни „люлее”, както и нивата над него. Но това всъщност е хубаво, мисля си!? :)
(Я, кой е имал празник скоро! Да е щастлив, жив и здрав дано! :) ) |
]
Re: Заблуден куршум от Marta на 16.10.2014 @ 21:23:07 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Свисти, свисти край ушите му светът, и едновременно с това ми нааа ва, забавяяя, оглежда се, оглажда го, взаимно се проникват, процеждат се...иронико Йорик.
Ама и заблудено стихотворение! Нацелва бре баце. |
Re: Заблуден. от regulus на 19.10.2014 @ 19:24:21 (Профил | Изпрати бележка) | От заблуден писач - заблудено писание. Логично е. :) Иначе всеки понякога е куршумът, понякога дупката от него (може би и едновременно :) ) Въпрос на относителност...
(Да кажеш нещо за някакви добруджански награди? :) ) |
]
Re: Без образ. от regulus на 11.04.2016 @ 21:29:10 (Профил | Изпрати бележка) | Аууу, да кажеш на някой творец, че е без образ (безобразен), че талантът му е без образ! Бива ли?! :)) Ще прегънеш ранимата душевност на поета напреко! :)
Пълно е със стихове - не се оправдавай, а чети! (Това и за мен се отнася, разбира се. :) ) |
]
Re: Без образ. от rainy на 11.04.2016 @ 21:41:18 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Бе не ми казвай какво да ми липсва бееееееееее ;)
Разбира се, че си прав, но знам, че ме разбираш. Следва коментар: Разбрано или Неразбрани, и прочие... хахахахаххаа
Ако можех да коментирам в пръка реч Хенри Нормал, например - ехаааа... Пък аз какво - само regulus... :(
:D
Така ми липсваше тази атмосфера... |
]
Re: Сфери. от regulus на 12.04.2016 @ 13:37:15 (Профил | Изпрати бележка) | (Не позна за заглавието! :) )
Разбирам те, да. Дано и да е правилно. :)
Да превърнем литосферата в атмосфера! Защо не? :) |
] | |