Колко е поезия, когато
музата е просто провокатор?
Даже и сърцето ти да стиска -
то е само опит за убийство.
Бъркаш вдъхновение с реакция.
Криеш се зад думите си. Страх те е.
Но се отбраняваш естетически
и тече в словата електричество.
Само че когато токът спре ти -
няма със какво да си посветиш.
Колко е поезия, когато
не спасява никого от мрака?
Даже всичко свое да си вложил -
просто и без тези думи може.
Знаеш ли какво е вдъхновение?
Нещото, което те променя
радикално. После те изцежда
в думичка,
която е поезия.