автор: atom

Моите добродетели,
с толкова красиви корони
и хипнотични стъбла,
ме заграбиха.

Вързал съм корени
в техните корени.

Разполагам с кората си само.
Но правя от нея коляно
и падам,
призовавайки
пълното отречение.

Защото жизненият сок
трябва да тече,
а не да застива
в самосъзнание.

Така създадох този свят,
посявайки плода
на различаването.

И се отдръпнах
от непроявеното,
наричайки го мрак, понеже
не ми принадлежи.

Сега се връщам
в бащиния двор.
Или по-скоро връщам онова,
което съм откраднал.

А аз съм само
сухата кора.