автор: psevdo

В снега катерих и лавина ме обърна,
когато се съвзех – това бе ти;
и до брега доплувах, но вълна ме върна,
въздъхнах и видях – това бе ти.
В небето полетях и облак ме прегърна,
намокрен от дъжда, почувствах, че си ти;
в студа се молих, някой ми отвърна
и аз разбрах, че пак това си ти.
И осъзнах накрая, че брегът ми
далече е от теб.
Дали?
Щом просто осъзнах, че е в ума ми.
А там си ти...
Нали?