автор: severianin

Аз не трасирам пътища.
С пътеки
не свързвам “тук” с неведомото “там”.
От А до Б да иде може всеки –
шосета има, има макадам.

Но сто посоки се пресичат в мене
и всяка мами моите пети.
Светът не се измъчва от съмнения,
той сякаш е поредица от “и...”

и дирите на пътя му са прави,
асфалтът – гладък, темпът му – висок.
Той сякаш иска само да прибави
поредното с един-единствен скок.

А аз съм кръстопътен. Аз съм спорен!
Съмнението в моя път боли,
а тоя свят край мен е свят без корен,
дълбоката му същност е “или...”.

Аз правя кръстопътища.
И ражда
многопосочност поривът у мен.
Измъчва ме оная светла жажда
да крача в сто посоки устремен.

Изграждам кръстопътища.
И давам
възможност за “натам” или “насам”
и избор от “когато” до “тогава”.
И този избор всеки прави сам...

През пясъци, скали и храсталаци
на сто страни душите ви зова.
Не искайте от мен и пътни знаци
на всеки кръстопът да закова.