автор: jantreya

Небето се продъни тази нощ.
Гърмя и тътна много, много страшно.
Градът, усетил неговата мощ,
присви се, онемя и се изплаши.
Небето грабна цялата вода
на близкото море и я изсипа,
на водопади, хуни и стада,
изчадия, стенания и хрипове.
Блестяха над главите ни слънца,
стотици, пълни с жадно електричество,
Израждаха се в демонски лица
портретите на облаци. Стоически
земята, разпостряла мокра гръд,
понасяше разврата на небето,
което заличи трева и път
и ги превърна в залив на морето...

Страхувах се, обръгнах и се скрих -
по детски – под доброто одеало.
Прегърнах този недописан се стих
и в този ужас просто съм заспала.