автор: severianin

“...върху чергата на света
петелът простря цветна песен да съхне”
Хорхе Карера АНДРАДЕ, Еквадор

Ръмят прозрачни дъждове над мен
от времена, които си отиват.
Дъждът на отминаващия ден
прониква в мене и у мен попива
и влагата му – бисерна роса –
се стича по лицето ми незримо,
незримо мокри моята коса
и зримо – пъстроцветните ми рими.

И аз простирам римите си вън,
когато ясен небосводът блесне,
когато стане слънцето от сън,
за да попие слънце в моите песни;
сравненията да са полъх чист,
метафорите да са чисто злато,
да шушне в песните ми дъбов лист,
да имат аромата на цветята...

Но вместо да ги ръси жълт прашец
и вместо да са птици в утрин синя,
по тях полепват с жаркия ветрец
сребристите листенца на пелина;
бодлив татул цъфти из тях по здрач
и парят влакънцата на коприва.
И веселият смях е горък плач,
и римите са тъжни и горчиви...

Защо?
Навярно затова, че в мен
вали дъждът на времена сурови,
дъждът на отминаващият ден...
...и влагата горчи като отрова.