Сънувах днес, преди 2-3-4-5 часа, че
Бях в една къща с много врати – проверих 20-30 поне.
Някои се отваряха наляво, други надясно,
навън и навътре,
с дръжки - различни и съвсем без дръжки, последните с крак или рамо,
с прав коридор зад тях, или разклонения повече или по-малко,
или с иззидана стена, и нито една с прозорец.
Успях да слизам надолу (след това) и там имаше много хора.
Оказа се, че сме в строителен обект
и трябваше да бързаме да излезем от долу,
защото имаше опастност от срутване.
След като всички се изнесохме в паниката им,
аз бях на забравено място, в забравен град.
Чак при чешмата на признатият за площад в този град,
докато миех краката си под чучура
ме видя една жена.
После се появиха още на групи.
Заведоха ме до магазин, в който (казаха) ме познават.
Спомниха си за мен там (lведнага) и искаха още неща да ми кажат:
къде съм нощувала с децата си,
с кого съм се срещала...
Бяха невероятно щастливи да ми помогнат,
но не знаеха как,
защото това, което за мен беше сън за 20-30 минути спане преди обед днес,
се оказа, че са били
7 години и
те нямат контактите на децата ми.