автор: ma_gi

А свиреше.
Как само свиреше, за Бога!
Площадът онемяваше под сръчните му пръсти.
И после пламваше
от слънчева тревога...
...а после
не беше същия –
танцуваше по хоризонта с утрото,
и беше просто слънчева илюзия,
и се усмихваше
на галещото чувство
да те залива музика...

И се търкулваше денят, подобно зрели праскови,
изпълваше с нега
и сладост
всички улици,
и ставаше градът едно спокойно място...
...и много, много музика...

А привечер пристигаше момичето.
Поръсваше със захарни дантели струните...
И ставаше градът „Обичам те!”...
... и сладка,
нежна
музика...

Когато се наситеше денят
и тихичко си тръгнеше на пръсти,
полека,
над замлъкналия град,
нощта резпереше лилавата си туника,
размяташе полите си чевръсто
и ръсеше звезди
в света от музика...

А той прибираше цигулката
в калъф от спомени
и тръгваше към кея...

...а по пясъка
най-бисерните ноти се отронваха
в една сълза,
когато гълъбите ръкопляскаха...