| Завърших Художествената гимназия. Отдавна. По онова време тя се наричаше „Средно специално училище за изящни и монументални изкуства”. Не помня да сме сътворили нещо изящно, но пък юношеската ни идиотия беше действително монументална. Какви ли не простотии вършехме, всички с апломба на гении в зародиш. Неразбирани по подразбиране. Между нас имаше странни птици – аборт на 14, хлопащите обувки на мама, каратечикибойци, батковци с вида на Джон Ленън, каки, които цапаха нощем гащите ни... Правихме състезание по шумно оригане с учителя по скулптора, напивахме се с „облаци” в часа на класния... Имаше и един мъдрец на 16, преждевременно посивял, въздържан, с бащинска снизходителна усмивка към нашите детинщини. Сега, разбира се, е някакъв гуру по нещо си, свързано с Япония, с Китай или и с двете..., още медитира под дървото Бодхи.
От нас никой не стана художник в тесния смисъл на думата – демек, да рисува. Аз станах съдия, по случайност.
Ето обяснението:
Отивам веднъж в Гимназията, носталгия. Искам да видя старите си учители. След толкова години мога да ги гледам без да ги псувам непременно, а някои от тях даже бих прегърнал – научиха ме на много неща. Например, че когато си махмурлия сутрин трябва да ядеш шкембе чорба на Сточна гара и задължително да пиеш бира от зелена бутилка /който е живял тогава, знае защо/. „Нека първата сутрешна бира премине през теб като леден повей през пустинята Сахара!”
Та така. Отивам аз в Гимназията и налетявам право на Директорката. Тя е художничка – ухилена и грозновата симпатяга. Нито я обичахме, нито я мразихме. А тя срещу мен: „Мирчо, колко се радвам да те видя, хайде в Учителската стая да запозная зрелостниците с теб.” „Ами, айде, дай да ги видя тези ми ти зрелостници колко са узряли, щото аз още май не съм.” „Ти пък, Мирчо, ми ти стана голям човек, съдия, цялата Гимназия се гордее с теб.” „Че кво му е голямото на един съдия, бе Деска – ратай на властта! Художник да бях станал, ама не станах – съвсем малко стотни не ми стигнаха за Академията.”
Влизаме в Учителската стая и там действително се наредили едни пубери - момчетии дънгалаци и разни цицоранки. Заплеснах се. Директорката ме представя: „Един наш бивш ученик, сега е съдия. Кажи бе, Миро, кажи на тези деца – всички чакахме да станеш художник, как реши да станеш съдия, чудим се и с колегите?!”
Бахти въпроса, аз и досега нямам отговор, а трябва да говоря. Онея, пъпчясалите, зяпнали към мен, чакат.
Замислих се, намерих отговор, процесорът ми е ъпгрейдван по служба. И както винаги става, много, много по – късно установих, че е верен:
„Когато завърших Гимназията, не ме приеха в Академията и това беше жалко, най – вече, защото трябваше веднага да влезна в Казармата. Вие не знаете какво е това чудо, Другарите я наричаха „школа за мъже”. Не че не сме искали да бъдем мъже, но чак пък школувани... Като се уволних /само първият ми развод бе по радостен факт/, празнувах повече от една година, но се наложи нещо да върша в живота си. Но какво? Реших, че мога да правя добре само две неща: да рисувам и да говоря глупости. Явно с рисуването нещата не вървяха и затова реших да се пробвам с глупостите. И ето ме – съдия.
Затова, млади съотечественици, ако не искате да си вадите хляба с глупости, научете се да рисувате...!”
Публикувано от viatarna на 20.08.2014 @ 18:14:07
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 321 четения | оценка няма | показвания 36315 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Хляб от глупости" | Вход | 7 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Хляб от глупости от Rodenavlotos на 20.08.2014 @ 19:35:26 (Профил | Изпрати бележка) | Тези малки разкази, полу-художествени, полу-автобиографични, са удоволствие за четене. Истински се разтоварвам и зареждам с тях. Радвам се, Киро, че се появи в този сайт. И добре си направил, че си станал съдия. Ако беше художник, можеше и гладен да останеш. Ако пишеше само, също гладен щеше да ходиш. Но това си е една чудесна професия, а другото- като хоби да е. :))) Поздрави и красива вечер. |
Re: Хляб от глупости от giro на 21.08.2014 @ 12:29:21 (Профил | Изпрати бележка) | Е, и съдиите могат да гладуват... обратно на общественото мнение по въпроса, разбира се, не за МакДоналдс:)))
Имам вдъхновяваща с възможностите да бъдеш добър професия, мъчно ми е, че мнозина, от вътре също, не оценяват това...
Бащата на правото, римлянинът Гай векове преди Христа е казал:
"jus est ars boni ed aeqvi" - правото е изкуство за доброто и справедливото
от този момент насетне човеците, доста успешно, се мъчат да го опровергаят...
Рисувам още, а актовете си пиша почти така, както пиша тук - голям кеф!
Благодаря ти за винаги добрите думи, оценявам го като искрена добронамереност и висока оценка...
Аре да ти е гот!
Киро |
]
Re: Хляб от глупости от kasiana на 20.08.2014 @ 20:17:29 (Профил | Изпрати бележка) | Свеж хумор!!!!!:):):)
Поздрави!:) |
Re: Хляб от глупости от IGeorgieva на 20.08.2014 @ 21:32:00 (Профил | Изпрати бележка) | Чудничко! Много ми хареса!
:) |
Re: Хляб от глупости от erka (elokolska@abv.bg) на 20.08.2014 @ 23:00:25 (Профил | Изпрати бележка) | :))))))...някои по-запознати с планината
наричат това...чисто изкачване ;)
Поздрави! :) |
Re: Хляб от глупости от ganima60 на 21.08.2014 @ 01:45:20 (Профил | Изпрати бележка) | Сърдечен поздрав!
Художествена гимназия!Много хубаво,но четох от Вас едно есе,в
което пиште,че Микеланжело тайно е разнищвал трупове.
Дисекция ,през нощта е правил Леонардо да Винчи.Има чудесни
графики на скелет вътрешни органи,ембриони.Преди години имаше изложба ,която гостуваше в България.
За се научиш да рисуваш, трябва талант.Ако го нямаш,какво правим? |
Re: Хляб от глупости от giro на 21.08.2014 @ 12:37:41 (Профил | Изпрати бележка) | М.Буонароти също е ровичкал - те затова и фигуралните му композиции са нарисувани със свръх анатомични голи тела - да видим колко много знае по темата:)))
Талантът не е единица, а варираща дарба да изпратиш по творчески начин едно послание - от гения до дребната дарбичка това е постижимо. Виж тук например - има невероятно талантливи поети и писатели и други без такива качества, но не и бездарници... Усърдието и особено интелигентността могат да компенсират донякъде дефицитите на талант...
Благодаря, че намина!
Поздрави,
Киро |
]
Re: Хляб от глупости от giro на 21.08.2014 @ 12:31:29 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря на всички за добрите отзиви! |
Re: Хляб от глупости от libra на 22.08.2014 @ 22:52:27 (Профил | Изпрати бележка) | това е една много отговорна и сериозна професия..
поздрав за разказа :) |
Re: Хляб от глупости от giro на 23.08.2014 @ 15:53:21 (Профил | Изпрати бележка) | благодаря за оценката и коментара!
няма неотговорна професия, има гомнишари, които скапват красивите неща... за жалост в БГ това е синдром...
поздрави, Киро |
] | |