автор: yoro

Докосна плавно утрото безкрая,
потъна всичко в мека светлина.
Звезди угасват, сигурно не знаят,
че някъде се ражда песента.

Денят е син и шумно-безметежен,
откраднал див нюанс от есента.
И вятърът дори е странно нежен,
а някъде се ражда песента.

Присви очи нощта недоловимо
и спусна пак лилава тишина.
В сумрака блед небето е красиво
и някъде се ражда песента.