автор: severianin

/стих от архива/

Превръщам в думи мисли, плът, идеи,
дори самото време става слово...
Но думите не стават плът отново
и Господ Бог отгоре ми се смее.
А думи имам – думи грозни, стари,
случайно изтървани или чути -
превръщам в думи минали минути
и думите предлагам на пазара.

Но в тъмни изби долу под земята
бих трупал време – да ми се намира,
когато дойде ден да се умира
и ме потърси бабата с косата.

О, времето е дефицитна стока,
тъй търсена от бедни и богати,
че бих натрупал планина от злато,
като самия Еверест висока.

Но ето – време, мисли, плът, идеи
безропотно превръщат се във слово,
но как да станат време, плът отново –
това не знам.
И Господ ми се смее!

17. 08. 02, Ветрен