автор: Rodenavlotos

Страхът си е направил в мен хралупа.
Уплашено зверче – лежи на дъното й,
а сърчицето му, часовник-бомба, тупа, тупа...
Така, помежду ден и нощ разпъната,

се питам в кой миг ще натисне Господ с пръста
и ще взриви илюзията ми за тихо щастие.
И колко е човешко място кръстът.
И колко любовта над всичко властва...

Така си мисля и говоря като лудите
сама със себе си, но с теб в душата.
И питам, в тези малки часове, ако е буден,
дали и Господ-Бог ми е слушател -

там някъде, в селенията си далечни,
или преуморен от хорските молитви дреме.
Аз няма да му искам цяла вечност,
а само да ми удължи безвремието.