автор: severianin

Това стихотворение е писано на днешния ден преди 12 години. Снощи го изрових от архива и ви го предлагам с усмивка.

56

На петдесет и шест съм.
В Сарагоса
на моите години дон Франсиско*
от Господ разрешение изпросил
да сътвори прекрасна одалиска;
испанска кръв и страст да вложи в нея,
да я дари със кожа от коприна,
а Афродита – както Галатея –
да съживи вълшебната картина...

На петдесет и шест съм.
Странна възраст,
когато можеш, но се свечерява,
и дните ти минават все по-бързо,
и все по-малко времето остава;
когато искаш в думите да вложиш
не просто смисъл, не да са красиви,
а да ги съживиш с искрата Божия
и те да тръгнат по земята живи.

На петдесет и шест съм.
Тихо зреят
подобно вино думите в душата.
Ще мога ли от него да налея
и да почерпя близки и познати;
дали ще бъде бистро и пенливо,
дали ще влива в жилите им сила,
ще бъде ли и сладко, и горчиво,
достатъчно ли се е утаило?

На петдесет и шест съм.
В мене има
заложени в сърцето двайсет книги.
Но даже да остана с две-три рими –
да бъдат истински. Това ми стига.

30. 07. 02, Ветрен

________________

* Франсиско Хосе де Гойя-и-Лусиентес /1746 – 1828/ рисува “Голата
маха” през 1802 г., когато е на 56 години.