автор: severianin

ДИКЕ*

Животът е затворническа дреха,
на черно-бели ивици скроена –
минаваш полосата на успеха
и те поема тъмната вселена;
след туй отново бяло, черно, бяло –
до некролог и снимка в рамка скромна,
след който просто времето е спряло,
и си далеч, и никой не те помни...

И все пак по един закон незнаен
редуват се бедите и успехът.
Е, черното е повече, така е –
различни са райетата на дрехата,
но има мъка, има и надежда
– животът е като градина китна.
Едно не стига на света – изглежда
тук справедливостта е дефицитна.

А някога внимателните Ори
следели от Олимп за всяка грешка
и Зевс наказвал като грях на хората
несправедливите дела човешки.
Евномия – Законност, Мир – Ейрена,
и Дике – Справедливостта пресвята,
владеели огромната вселена
и мъдро управлявали земята.

Но времето на боговете мина.
Олимп е пуст, къде са Зевс и Хера?
Къде са Орите? Светът се срина
и “днес” завижда на доброто “вчера”.
Днес няма кой светкавици да мята,
Ейрена и Евномия са спомен:
какъв ти мир – войни тресат земята,
каква законност в този свят огромен?!

И само Дике броди там едничка
– беззъба, полусляпа, полуглуха –
а справедливостта е плаха птичка
в деня на ястреба, в нощта на бухала.
А справедливостта е сън миражен
и знае Дике, Ората тревожна,
че справедливост сред звездите даже
не просто няма.
Тя не е възможна!...

_______________

* Дике – Справедливост, Евномия – Законност и Ейрена – Мир - трите Ори от древногръцката митология, следящи за порядъка в природата. Едно от прозвищата на Дике е Астрея – Звездна – намек, че истинска справедливост може да има само на небето.