Тежи ми въздухът. Почти ме смазва.
Тъй трудно дишам в тази жега.
Отглеждам камък в потна пазва
(вместо сърце). Живея с него.
Тежи ми времето. Едва го нося.
(Не е имане да го пазя)
Заплита ме в безброй въпроси,
а отговорите им мразя.
Тежи ми пътят ми. Почти изминат,
но още мами, съблазнява.
Желанията трудно стинат.
Душата ми изпепеляват.
Настъпва времето за равносметка.
Какво поисках и получих ?
Затварям се в мисловна клетка
и уча себе си. И уча…