автор: apostola

Приятно е,
когато у дома се връщам,
понесъл слънцето на рамо,
да ме посрещаш на вратата.

Добре ми е,
когато дрехата поемаш
и слагаш я на закачалка,
и я подреждаш акуратно.

И мило е,
когато чехлите подаваш
за уморените ми стъпки
със своите прекрасни длани.

Харесвам те,
когато гушнала се в мене,
с вълнуващо гласче ме питаш:
"Добре ли мина днес денят ти?"

Обичам те,
когато в спалнята ни влизаш
с загадъчно красива дреха
в готовност и до мен да легнеш...

Тогава- ах!
от рамо слънцето ми слиза
и цялата ни спалня светва
в очакване да види празник...