автор: atom

Когато не улавям в обектива си врабчетата,
а ти ме хващаш приземен на мостчето -
две снимки на очите ни се отпечатват в етера
и връзката ни се превръща в родствена.
Защото тук се ражда споделеното присъствие.
Безплътното докосване е раждане.
Материята се топи и си отхлабва пръстена,
а ние вече сме вселенски граждани.
Посрещат ни врабчетата и мостчето, учудени
на фотоапаратите в ръцете ни.
За спомен от предишното отделно съществуване -
докоснати - две снимки мигат в етера.