Жарко лято,слънчево и златно,
с небе лазурносиньо,необятно,
прехвръкват лястовици лекокрили,
над море от изкласили ниви.
Акациите в бяло пръскат аромат,
а вятърът разсипва лозов цвят,
волен танц и песен на чучулига,
разпиля се над полето и отмина.
Скали безмълвни,будеха се бавно,
гората лъхна свежест,стана хладно,
дърветата в зелени краски засияха,
и цветовете им до пурпур изсветляха.
А въздухът потрепна,в танц зави се,
из маргаритите побягна,скри се,
слънцето златисто отвисоко на небето,
с усмивка огнена зажари пак полето.