автор: severianin

Утрото над Дунава се ражда бледо-винено
и тече по пясъка розе,
по ръба на хоризонта ласкаво-копринено
слиза времето на босите нозе.

Времето на босите нозе слепи зениците,
ръси жар над златното поле,
светлосиви облаци като огромни птици
в синьото са проснали криле.

Долу Дунав пали хладен огън под тополите
сред зелено върбово габро,
звънко пляска в слънчевите мрежи из подмолите
лъскаво шараново сребро.

Две рибарчета преди разсъмване са станали –
в мрежите им уловът тежи;
две момчета
две русалки дунавски са хванали
– нямат край рибарските лъжи.

Бос сред времето на босите нозе се скитам
в безглаголния покой на този ден,
пари кожата зелената целувка на тревите...
Лято е – в небето и у мен.