автор: jantreya

Една неделя, пусната от никъде
и нищичко не обещава. Нищичко.
Отново ще се втренчваме в реликвите
на миналото и ще ги разнищваме.
Отново ще мирише на омръзване,
на оградена с тишина далечност.
Навън е лято. Вътре е измръзнала
до буца лед предишната сърдечност.
Една неделя – точно като другите
Не обещава ала и не иска.
Пълзи с оная скорост на влечугите,
усетили, че жертвата е близко
и просто ни поглъща с безразличие.
А ние с безразличие потъваме
в пастта раззината,сами и ничии
но нямаме кураж да се опъваме.
Една неделя - гладно гърло, зинало.
Не е животно за да го отстреляш.
А и защо? Неделите са минало.
Сега - до края все ще е неделя.