 |  Колко са изгубените тайни...?
Има само няколко надежди
незаслужено отдалечени от очите. -
Това, което често се навежда
като призрак недостигнат
върху дните ни...
Публикувано от viatarna на 03.07.2014 @ 16:28:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Експресивно" | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Експресивно
от missana на 04.07.2014 @ 00:05:21
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Хулиа! И за високата оценка, която даде и за твоя коментар. Преди да ти отговоря, само ще упомена, че днешният ми стих е на "скамейката на наказаните". Тъй наречената втора линия. В това няма нищо лошо. Вече доста пъти бях "наказван" така. Свикнал съм. Дори това ме развеселява. Всъщност с теб споделям, че вече за цяла година, откакто съм в Хулите, нито един мой стих не попадна в Избрано. А написах доста силни стихотворения. От друга страна не мога да си затворя очите пред факта, че има редица автори, които просто са "абонирани" за Избрано. Това ни най-малко не ме травмира, но и да не бях особено наблюдателен тези факти правят впечатление и то не само на мен.
А сега да отговоря на справедливата ти бележка.
Погледнато от абсолютна гледна точка, ти си напълно права.
Има Върховен суверен, който решава за всеки от нас какво може и какво не може. Според една ширеща се теза, Животът е едно училище, в което ни се полага да учим, дакато не си научим урока, за който сме изпратени на тази Земя. И тогава употребената от мен дума - "незаслужени" влиза в противоречие с аксиомата за правилния избор на Върховния админ - Бог.
Ти всъщност това ми казваш в съкратена форма.
Всичко това е така, но същевременно ние страдаме. Човешки същества сме. Дори и Христос е поискал да бъде отминат от Горчивата чаша /в Гетсиманската градина/, а в евангелието на Марк той възкликва във финалния си миг: "Боже мой, защо ме изостави!". Трябваше разбойникът от дясната му страна /Дисмас/ да удостовери, че Той е Син божи. Това е голям парадокс - че на финала на живота Му един покаял се разбойник стори повече за Него /като за човек/, отколкото Бог-Отец! Защото Отец Му се ръководеше не от човешките му качества, а единствено от мисията, която Му бе отредил. За него бе Иисус бе важен не като Единороден Син, а само като мисионер, изпратен да изпълни волята му на Земята.
И се връщам към това, с което започнах. Ние, подобно на Иисус, страдаме и искаме да се обнадеждаваме в главното. Дори и Волята божия да диктува да бъдем далеч от някои фундаментални надежди, ни е трудно да преодолем глада си за тези надежди. Те като призрак се свеждат над дните ни. Може би ако бях поставил незаслежени в кавички, щях да бъда по-коректен в светлината на твоята бележка. Но тогава ти не би могла да я направиш по технически причини.
Сърдечен поздрав и извинение за обстоятелствения отговор!
Твой: Младен Мисана |
Re: Експресивно
от mariniki на 04.07.2014 @ 20:41:48
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | ах, тези надежди незаслужено отдалечени от очите ни..
те сякаш са моторът на живота ни.. размисли ме..
невероятно мъдро философско
прозрение.. |
Re: Експресивно
от missana на 04.07.2014 @ 21:15:59
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси, Маги! И за оценката и за тези толкова хубави думи в коментара ти.
Специален поздрав от мен: Мисана |
]
Re: Експресивно
от mpaloma на 05.07.2014 @ 20:36:20
(Профил | Изпрати бележка) | ах, тази надежда, все така далечна от очите ни...
Поздравления! |
Re: Експресивно
от missana на 06.07.2014 @ 02:38:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мпалома! И за оценката и за коментара.
Да, далечна е надеждата, но внася святост в живота ни.
Приеми най-сърдечен поздрав от мен: Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 511
ХуЛитери: 5
Всичко: 516
Онлайн сега:
