автор: missana

На първи (от юли)
желая
да бъда само до теб.
Водата солена
душата изгаря
със синева
и потоци небе.
Приеми, че съм твой...
без остатък.
Приеми лудостта на сърцата.
Болезнена ерес.
В болен свят.
Сред банални мечти.
Нарисувай ми щастие
върху платната
на залеза.
В своята ладия тайна
(твой юнга)
ме приюти.
Бъди мой капитан.
Бъди мое разпятие...
Но от тази безсмислица-бряг
ме спаси.
Закъсняхме трагично.
Нощта ни връхлита.
Няма път вън от нас.
Две тела-статуи
под водопада на мрака,
прегърнати вечно -
ти и аз.


https://www.youtube.com/watch?v=M7cF7V8T-bM