автор: jantreya

То беше свежо, нежно, закачливо.
Усмихна се и в храстите се мушна.
Ухаеше на сладко и горчиво.
Подуших го.То нещо ми подшушна.
Дойде от пролетта, цвета и взело,
но амбицирано да я надмине
по плодовитост в топлите предели
на четвъртинката си от година.
Изпълни с шум и аромат косите.
Закичи вятъра с венец от клони.
Като дете рисуваше графити
по старите олющени балкони.
Изпреде всички облачни къдели.
Изплете мрежа - улови небето.
Тревите от дъха му полудели,
цъфтяха и разпяваха щурчета