автор: mariniki

и съм...
перце от глухарче
от топъл вятър понесено
в тихото, слънчево…
и рисува следата му фина в пространството
онзи крехък свят сред сивото
от бели думи и стих
където си ти в изящен щрих за любов…
за топли ръце
на бриза с кадифените пръсти
докосващи...
за меките устни гальовно и бавно сълзящи
по пътя на сънна река към дълбините
на щастие
където забравен на дъното спи
дъждът от сълзи
и копнежно сънува мига
когато пак ще вали
и с капчици нежност мен и теб
ще целува...
а времето спира да диша
в дъха си топъл стаило магията…
и съм...
перце от глухарче от сълзите понесено
и рисува пак
следата му тъжно-дъждовна
сън за любов и безветрие
на тебе наречени…

CEST LA - GEORGES MOUSTAKI