автор: daro

Добро утро, адаш!
И за теб –
светло в тъгата, адаш!
Двама сте,
спрели до моето тяло,
предпочело бетонно стъпало
наместо легло за удобство;
до цветята в кашпите – без да е цвете,
до водата в бутилки…
до зеленото в мене;
с утринен поглед от бездна
разпилян по цимента на избор.
Росна ливада в очите отдъхва
с настанила се мисъл без укор
… съм камък в сърцата ви, знам,
но не жалете твърдо стъпало.
Тое е само начало
на една хоризонтна греда
разковала ръце за прегръдка.
Над мен е само входната крушка
и сънят побелял на тавана
с корички на светла развръзка.
Ренесанс, адаш!
Ренесанс, адаш…
на дъгата възмездната брадва.