автор: daro

човек
на стълбищна площадка
в компанията на шишета
с вода
до цветята
с повехнали очи

в него бе – ключ и ключалка
и връвчица под ключицата

лека нощ – пожела
на брадвата
застлала брезова койка
на кладата

не заспа
когато котка
за сън му предеше

цяла нощ горя

от гърдите му –
зебри препуснали
по ребрата на булеварда,
спряха в умерени пояси
сред тучна ливада

и се опи от росата

тази нощ
той беше стъпало
оттатък възмездното –
пепелището