автор: severianin

“Но светът не е чаша. И не е питие.”
Николай МИЛЧЕВ, “Далече”

“Натрапчив е вкусът на битието...”
Лина БОРДЖИЕВА, “Горчиво”

Светът е чаша, до самия ръб
налята с тъмен сок от змийско биле –
две капки радост, десет капки скръб,
по равни части сила и безсилие;

три стърка есенен пелин горчив,
на вкус – забрава, болка, ситно стрита,
измама, за да помниш, че си жив,
и пареща сълза, пролята скрито.

И много още – от трендафил шип,
от прецъфтял татул отвара мътна
и зла коприва като детски хлип,
и бистър сок от бурени крайпътни...

И кипва в тази чаша питие,
и пръска пяна, тъмно и горчиво...
Наричат го “живот” и “битие”.
Опиташ ли го – пари, но опива.

По-страшно от канабис и хашиш,
то влива в теб коварната си дрога –
и пиеш пак. Додето издържиш –
до сетен час, до сетна изнемога...

Отпиваш скръб – за да удавиш скръб,
отново лъган, заблуден отново.
Светът е чаша, до самия ръб
напълнена с най-сладката отрова.