автор: roza1

Не помня да съм била в тежест.
Мъжете ми се случваха корави.
Когато ми целуваха ръцете-двете,
оставяха по мен и своите рани.

Не бях във тежест, но летежът
не ми се случи правилен-нагоре.
Крила не ми поникнаха, защото,
след всяка обич раждах се отново.

Сърцето ми потъваше дълбоко,
очите-потъмняваха безбожно.
След всяка обич натежавах двойно,
но в тежест не съм била.
Невъзможно!

Ани Николова