Угасна блясъкът на обедното злато,
замрежи тънка бисерна мъгла простора
и само стадо облаци в далечината
допасва синята трева в небето горе;
и само свирката на вятъра заплита
немелодични дълги ноти в орешака,
тревожи гъвкавата сянка на върбите
и рови шумата под тях, и вика мрака.
И притъмнява,
става тихо и студено,
и хукват бистри криволици по стъклата,
от симфоничния оркестър на вселената
гърмят литаври и разтърсват тишината;
змията на светкавицата лъкатушна
се спуска стръвно към отсрещната могила
и синя ярост в сухи храсти шушне,
и тъмната пета на мрака жили.
Априлски дъжд
– и чакан, и тревожен –
люлее сребърна завеса над полето,
барабани по тъмната му суха кожа,
по устните на младите череши свети.
Дали е тук да напои земята жадна,
опушения свод небесен да изчисти?
Една окъпана априлска нощ припада
с корона тежка от зелени мокри листи.
И като сребърна гондола величаво
на път по кадифените вълни на мрака
една луна над този мокър свят доплава
и хвърля котва в облака, и чака...
Аз вече знам,
в такава нощ вълшебна,
след дъжд, под сребърната сянка на луната,
цъфти пред моят праг
трева целебна
и сини приказни лалета с кант от злато.