автор: jantreya

Кой резна хоризонта за момент -
да видя слънцето - и го закърпи?
Остана тъжен привкус. Сантимент.
Сълза избърсах в сто вълнисти кърпи,
прииждащи с разпенени ресни
по края на бродирани дантели,
за миг искрящо - цветни пелени,
след този миг обикновено бели.
Защо ли утрото ми обеща
онази светлина и се отказа?!
Дали защото нося в мен нощта
и още я прегръщам ме наказа…