автор: severianin

Живот от понеделници уцелих –
безкрайни, безначални, ден след ден.
Зад мен са всички радостни недели,
и съботите също са зад мен.

И все ми предстои, и все начало
на нещо носи делникът горчив.
И аз не помня да ми е вървяло,
освен в това, че крача още жив.

Все нещо мене чака, а край мене
шумят човешки празнични вълни
и пак е понеделник, без съмнение,
и ме очакват все работни дни.

Днес мислех сериозно да почина
от скапания трудов върволяк,
но ядец – понеделнишка година
все трупа делници пред моя праг.

Надничам в календарите, обаче
и там се нижат дните ми така:
след понеделник – понеделник крачи
и понеделник води за ръка,

друг понеделник делници разделя
и аз сред тях се питам изумен:
не плува ли поне една неделя
в морето понеделници пред мен?

И нямам празни дни – да поскучая,
да прочета отново вестник стар...
Край мене понеделникът безкраен
си води понеделник за другар.

И аз не мога края им да видя!
Какво пък? Нищо! Свиркам си с уста...
Навярно в понеделник ще си ида –
от понеделник почва вечността.