автор: erka

...не мога, да те взема с мен.

От сивото си утро, те отчупих.
Ненужното парченце във което,
все още носят смисъла си думите...

Нататък... Всичко е един сценарий.
Вретеното... И някакви си сто години
пристигане в съня - на припознатото
по белега, за който сме орисани.

Орисах те и аз.
Оставих те,
зад сивия си ден,
но недописан...

...ако се върна,
ще съм някоя Случайност,
която не познава Сценариста.