автор: severianin

По А. В.

В паспорта ти “ангел” беше погрешно написано,
а ти с червено копитце лакирано биеш паркета...
/Нищо, момчета, мъжете така са орисани –
всяко райско блаженство е дяволско нещо, момчета!/

Може би затова с тебе дяволски хубаво беше –
като тъмното вино, което подмолно опива.
/Бил съм с нея, момчета, значи – и аз съм грешен.
Но аз си отивам!/

Ти не купи душата ми. Аз ти я дадох в подарък!
Не подписвахме договор – било отживяла приумица.
/Всъщност, момчета, тази история е толкова стара,
че всеки би я разказал със свои думи.

Но аз тръгвам, приятели. Всички някога сме грешили.
Не затръшвам вратите, но и не стъпвам на пръсти./
Но ти чуй – за да изчезне нечистата твоя сила,
преди да си ида,
ще те прекръстя!